Зреят житата, потракват каруците
кротко във знойното лято.
Отдалече припяват им птиците,
къпе ги слънцето във позлата.
Баирите гледат – така – отвисоко.
Детето в мен отново се връща,
но гложди дълбоко нещо в окото
и света ми назад преобръща.
После виждам как олекват кошарите.
Тичат в простора стадата
и подвикват на воля овчарите,
грейват макове във полята. ...