2.10.2008 г., 20:32

Плачът на гората

744 0 4
Днес ще ни отсекат.
... Със секирата.
И кръв ще има по бойното поле.
И трупове.
Но земята ще плаче, с нейните сълзи.
Нека плаче. Нека отмъсти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Идейно!!!Поздрав!
  • Интересно "... Със секирата."
    Невероятно пишеш
  • Ето виждаш ли!Просто не знаеш колко много можеш!Ужасно много талант има в теб!Харесва ми новото ти творение!
  • уау...харесах гледната точка...!
    с обич, Вили.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...