АннаМария (Мариана)
19 38
9.05.2008 г., 22:05 ч.

Пладне 

  Поезия » Друга
837 0 6
 

ПЛАДНЕ

 

Изправих се на прага

и веднага

ме заляха

             безумните

                            каскади

                                       на цикадите.

На  маранята

                    в злака,

                    в зноя

на покоя,

спазмично

             се нагърчи

                          въздухът,

и уморено

               се стовари

                              пред краката ми.

 

Градината бе моя  -

без здрачното сънуване,

      без хладината,

            без майските ухания,

                  без тишината,

от която,

след цикадите,

и помен не остана.

 

Градината е моя.

Но защо ми е?

 

Боли от толкова реалност.

 

Напразно

             протестират

                               сетивата -

дори за миг

не секват

            мислите

                        цикадени

в неистовото пладне

                                на душата.

© Мариана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??