Kalia1117 (Лили Вълчева)
745 2829
10.01.2017 г., 19:09 ч.

Пладне мое... 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
428 0 6

 

Пладне мое...

 

Следобеда си заминава,

вечерта наближава,

и за да дойде нощта

последните лъчи на слънцето...

рисуват... трептения от бронз,

приличащи на огньове

отвъд хоризонта.

 

Залез мой, който идваш тихо

в тишината, изпълвайки 

със цветове небето ми

и със светлина, въпреки

тъмнината тъй ефирно и страстно

като четка на художник.

 

И след това, любими мой...

идваш, за да ми нарисуваш

и изгрева след ярките звезди...

И искам да знаеш, мили мой,

че по средата на нещата,

по пътя на деня и на нощта,

по време на пладнето

отново ти и единствено ти...

си моето небе - спасител...

 

 

 

© Лили Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е, Звездичке...когато погледна към това небе потъвам в забрава и чувствам бленувано щастие...и само то е от значение в този миг. Защото щастието не е нещо постоянно, то е мигове и пътят към него. Но може да е постоянно усещане и търсене, което носим в себе си...
    Благодаря ти за светлото присъствие!
  • И когато погледнеш това небе, потъваш в забрава? Най-добре...
  • Благодаря ви, скъпи приятели!
  • Хубаво е. Продължавай да рисуваш с думи любовта. Поздрави!
  • Браво, Лили!
  • Силно въздействащо! Искри от обич! Харесах, Лили и оценявам!
Предложения
: ??:??