Пладне мое...

Jan 10, 2017, 7:09 PM

Poetry » Love, Free verse

441 0 6

Пладне мое...

Следобеда си заминава,

вечерта наближава,

и за да дойде нощта

последните лъчи на слънцето...

рисуват... трептения от бронз,

приличащи на огньове

отвъд хоризонта.

Залез мой, който идваш тихо

в тишината, изпълвайки

със цветове небето ми

и със светлина, въпреки

тъмнината тъй ефирно и страстно

като четка на художник.

И след това, любими мой...

идваш, за да ми нарисуваш

и изгрева след ярките звезди...

И искам да знаеш, мили мой,

че по средата на нещата,

по пътя на деня и на нощта,

по време на пладнето

отново ти и единствено ти...

си моето небе - спасител...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-01-14T15:01:51+02:00

Така е, Звездичке...когато погледна към това небе потъвам в забрава и чувствам бленувано щастие...и само то е от значение в този миг. Защото щастието не е нещо постоянно, то е мигове и пътят към него. Но може да е постоянно усещане и търсене, което носим в себе си...
Благодаря ти за светлото присъствие!
helpmepaintthestars (Слънчоглед)

2017-01-14T13:16:32+02:00

И когато погледнеш това небе, потъваш в забрава? Най-добре...
Kalia1117 (Лили Вълчева)

2017-01-13T12:26:53+02:00

Благодаря ви, скъпи приятели!
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-01-11T12:44:58+02:00

Хубаво е. Продължавай да рисуваш с думи любовта. Поздрави!
Веси_Еси (Еси)

2017-01-11T08:34:26+02:00

Браво, Лили!
koli4a (Никола Апостолов)

2017-01-11T01:20:04+02:00

Силно въздействащо! Искри от обич! Харесах, Лили и оценявам!