Пладне мое...
Пладне мое...
Следобеда си заминава,
вечерта наближава,
и за да дойде нощта
последните лъчи на слънцето...
рисуват... трептения от бронз,
приличащи на огньове
отвъд хоризонта.
Залез мой, който идваш тихо
в тишината, изпълвайки
със цветове небето ми
и със светлина, въпреки
тъмнината тъй ефирно и страстно
като четка на художник.
И след това, любими мой...
идваш, за да ми нарисуваш
и изгрева след ярките звезди...
И искам да знаеш, мили мой,
че по средата на нещата,
по пътя на деня и на нощта,
по време на пладнето
отново ти и единствено ти...
си моето небе - спасител...
© Лили Вълчева All rights reserved.
