Стъпките ми са тъй плахи...
малки крачици, страхливи!
Смелостта май носила уплахи...
понякога и улиците са мъгливи!
Светът пред мен се е разгърнал...
предлага ми се, цял и непокътнат!
Но на премяната си внимание не е обърнал...
С пелерина от лъжи се е обгърнал!
Под крилото му не искам да живея...
нека е студено, нека мокра съм, когато завали!
имам силата, за да го преживея...
ала грозотата му способна ще е да ме повали! ...