Плахи стъпки
Стъпките ми са тъй плахи...
малки крачици, страхливи!
Смелостта май носила уплахи...
понякога и улиците са мъгливи!
Светът пред мен се е разгърнал...
предлага ми се, цял и непокътнат!
Но на премяната си внимание не е обърнал...
С пелерина от лъжи се е обгърнал!
Под крилото му не искам да живея...
нека е студено, нека мокра съм, когато завали!
имам силата, за да го преживея...
ала грозотата му способна ще е да ме повали!
Стъпките ми все по-плахи са....
Краката ми изтръпнали са от незнание!
Да продължавам ли, или е по-добре да спра...
Любопитството избирам, ще последва покаяние!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ДРУГА Все права защищены
