6.09.2007 г., 13:08

ПЛАЖЪТ ОПУСТЯ

732 0 18

Отмина лятото и плажът опустя.
Морето стана мрачно и студено
и само чайките се скитат из брега,
слонили във крилата си дъждовно време.

И улиците опустяха, топла жажда
събужда всеки ден от есента.
Звезден листопад, дърветата се раждат.
Ридаят клоните, изтръпват от тъга.

Отмина лятото и тъмен облак
простря дланта си над града.
И плаче плажът с тиха болка.
Само чайките се скитат из брега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ново лято ти желая!
    Поздрави за хубавия стих!
  • ,,Звезден листопад, дърветата се раждат.
    Ридаят клоните, изтръпват от тъга.''

    Как ли съм го изпуснала този стих!
    Много е хубав, Сияна! Много!
    Прегръщам те!

  • Сиянче, пишеш прекрасно! Обичам да те чета! Целувки!
  • Много нежна картина... носталгична.... Браво, Сияна!
  • Опустя за сега , мила Сияна, но другото лято ще дойде още по жарно и светло.Слънчева есен ти желая. С обич.Чудесен стих.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...