Sep 6, 2007, 1:08 PM

ПЛАЖЪТ ОПУСТЯ

  Poetry
731 0 18

Отмина лятото и плажът опустя.
Морето стана мрачно и студено
и само чайките се скитат из брега,
слонили във крилата си дъждовно време.

И улиците опустяха, топла жажда
събужда всеки ден от есента.
Звезден листопад, дърветата се раждат.
Ридаят клоните, изтръпват от тъга.

Отмина лятото и тъмен облак
простря дланта си над града.
И плаче плажът с тиха болка.
Само чайките се скитат из брега...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ново лято ти желая!
    Поздрави за хубавия стих!
  • ,,Звезден листопад, дърветата се раждат.
    Ридаят клоните, изтръпват от тъга.''

    Как ли съм го изпуснала този стих!
    Много е хубав, Сияна! Много!
    Прегръщам те!

  • Сиянче, пишеш прекрасно! Обичам да те чета! Целувки!
  • Много нежна картина... носталгична.... Браво, Сияна!
  • Опустя за сега , мила Сияна, но другото лято ще дойде още по жарно и светло.Слънчева есен ти желая. С обич.Чудесен стих.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...