6 sept 2007, 13:08

ПЛАЖЪТ ОПУСТЯ

  Poesía
738 0 18

Отмина лятото и плажът опустя.
Морето стана мрачно и студено
и само чайките се скитат из брега,
слонили във крилата си дъждовно време.

И улиците опустяха, топла жажда
събужда всеки ден от есента.
Звезден листопад, дърветата се раждат.
Ридаят клоните, изтръпват от тъга.

Отмина лятото и тъмен облак
простря дланта си над града.
И плаче плажът с тиха болка.
Само чайките се скитат из брега...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ново лято ти желая!
    Поздрави за хубавия стих!
  • ,,Звезден листопад, дърветата се раждат.
    Ридаят клоните, изтръпват от тъга.''

    Как ли съм го изпуснала този стих!
    Много е хубав, Сияна! Много!
    Прегръщам те!

  • Сиянче, пишеш прекрасно! Обичам да те чета! Целувки!
  • Много нежна картина... носталгична.... Браво, Сияна!
  • Опустя за сега , мила Сияна, но другото лято ще дойде още по жарно и светло.Слънчева есен ти желая. С обич.Чудесен стих.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...