Аз дълго вярвах в свойте идеали,
към тях тъй силно се стремях,
любов сърцето ми запали,
да й повярвам не посмях.
Гореше като пламък във камина,
топеше тя сърцето ден след ден,
и когато ти от мене си замина,
то превърна се във бучка лед.
Любовта превърна се в омраза,
следи остави ми за цял живот,
на сърцето мое тя доказа,
че тоз живот е труден и суров.
Любовта изгаря до жарава,
остават хиляди искри,
тлеят бавно до забрава,
превръщат се във пепел и боли.
© Сиска Георгиева Всички права запазени