Dec 16, 2005, 10:16 PM

Пламенна любов

  Poetry
1.1K 0 0

 Аз дълго вярвах в свойте идеали,

към тях тъй силно се стремях,

любов сърцето ми запали,

да й повярвам не посмях.

Гореше като пламък във камина,

топеше тя сърцето ден след ден,

и когато ти от мене си замина,

то превърна се във бучка лед.

           

Любовта превърна се в омраза,

следи остави ми за цял живот,

на сърцето мое тя доказа,

че тоз живот е труден и суров.

           

 Любовта изгаря до жарава,

остават хиляди искри,

тлеят бавно до забрава,

превръщат се във пепел и боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...