Dec 16, 2005, 10:16 PM

Пламенна любов

  Poetry
1.1K 0 0

 Аз дълго вярвах в свойте идеали,

към тях тъй силно се стремях,

любов сърцето ми запали,

да й повярвам не посмях.

Гореше като пламък във камина,

топеше тя сърцето ден след ден,

и когато ти от мене си замина,

то превърна се във бучка лед.

           

Любовта превърна се в омраза,

следи остави ми за цял живот,

на сърцето мое тя доказа,

че тоз живот е труден и суров.

           

 Любовта изгаря до жарава,

остават хиляди искри,

тлеят бавно до забрава,

превръщат се във пепел и боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...