16 dic 2005, 22:16

Пламенна любов

  Poesía
1.1K 0 0

 Аз дълго вярвах в свойте идеали,

към тях тъй силно се стремях,

любов сърцето ми запали,

да й повярвам не посмях.

Гореше като пламък във камина,

топеше тя сърцето ден след ден,

и когато ти от мене си замина,

то превърна се във бучка лед.

           

Любовта превърна се в омраза,

следи остави ми за цял живот,

на сърцето мое тя доказа,

че тоз живот е труден и суров.

           

 Любовта изгаря до жарава,

остават хиляди искри,

тлеят бавно до забрава,

превръщат се във пепел и боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиска Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...