Пламък
" Искрата, спряла да лети, е вече сажда."
Пламъче си ти,
искрящо и горящо.
Блестяща бяла
светлина.
Рисуващо мечти...
и вдъхновение.
Прекрасен блян
по любовта.
Летиш.
По пътя за нагоре
светлееш,
като лъч в нощта.
И в полета си устремен,
бездумен,
изпращаш
поздрав на една
звезда.
Там, знаеш,
няма да угаснеш.
Не ще изтлееш
като съчка в пепелта.
Не ще допусне
ти да се превърнеш в сажда.
В нагар болезнен.
В налеп за душа.
Затуй лети.
Не спирай своя полет.
Бъди искрата,
палеща звезда.
Извайвай любовта
чрез огъня греховен.
Пламък остани,
разпръскващ топлина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
