Пламък
" Искрата, спряла да лети, е вече сажда."
Пламъче си ти,
искрящо и горящо.
Блестяща бяла
светлина.
Рисуващо мечти...
и вдъхновение.
Прекрасен блян
по любовта.
Летиш.
По пътя за нагоре
светлееш,
като лъч в нощта.
И в полета си устремен,
бездумен,
изпращаш
поздрав на една
звезда.
Там, знаеш,
няма да угаснеш.
Не ще изтлееш
като съчка в пепелта.
Не ще допусне
ти да се превърнеш в сажда.
В нагар болезнен.
В налеп за душа.
Затуй лети.
Не спирай своя полет.
Бъди искрата,
палеща звезда.
Извайвай любовта
чрез огъня греховен.
Пламък остани,
разпръскващ топлина.
© Таня Мезева All rights reserved.
