Пламък

Пламък

В своята стая седя сама
и питам се къде ли си ти.
Идва буря, а догаря свещта.
Сърцето ми силно тупти.

Как сама ще преживея нощта?
В мрака вън започва да вали.
Колко слаба се чувствам, сама...
Скоро ще се видим... Дали?

Капките дъждовни носят тъга,
спомени за отминали дни.
Пороят ще отнесе ли страха?
Ще си кажа ли "Нека гърми!"?

Ще преживея ли бурята
в моята душа леко, без щети?
Ще продължи ли после всичко така,
както е било и преди?

От теб всичко зависи сега.
Ако ме обичаш, свещта запали.
Ще прогони страха на часа,
ще възвърне мойте мечти.

Ще прогони и тази тъма...
Но ти си далече, нали?
И не ме чуваш... говоря сама.
И няма дъжд. Това са сълзи.

И ден е. А край мен - тъмнина.
Но нещо светло до мене блести.
Да, това е мойта душа.
По-слабо, но за тебе гори!