Пламък

Sep 17, 2008, 8:15 PM

Poetry » Love

592 0 1

Пламък
В своята стая седя сама
и питам се къде ли си ти.
Идва буря, а догаря свещта.
Сърцето ми силно тупти.
Как сама ще преживея нощта?
В мрака вън започва да вали.
Колко слаба се чувствам, сама...
Скоро ще се видим... Дали?
Капките дъждовни носят тъга,
спомени за отминали дни.
Пороят ще отнесе ли страха? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Пламък

Want to read more?

Random works