Картина
Греят звездици в небосвода,
бленуват тайно за нощта.
Мразен е художникът,
нарисувал ги без душа.
По пътеките скита самота,
стъпки малки покрили са снега.
Пронизана от вой тишината,
вълк задава се в далечината.
Стои безпомощно луната,
ридае над трупа.
В пропастта захвърлена отдавна,
търси пътя към върха.
© Иван Чорлев Всички права запазени