Пламъкът на свещите

9.06.2009 г., 8:22 ч.

Поезия

700 0 7

Пламъкът на свещите догаря бавно,
сякаш времето застива.
Дали и то не се е уморило
и малко по малко заспива?
Времето за мен е вече спряло,
но за теб ще продължи.
Слънцето небето е огряло,
ето, че животът ти се удължи.
Пламъкът на свещите догаря бавно,
а с него и моите мечти.
Нима животът не е нещо странно?
Светлината веч се угаси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пламъкът на свещите

Искате да прочетете повече?

Предложения