Jun 9, 2009, 8:22 AM

Пламъкът на свещите 

  Poetry
662 0 7

Пламъкът на свещите догаря бавно,

сякаш времето застива.

Дали и то не се е уморило

и малко по малко заспива?

Времето за мен е вече спряло,

но за теб ще продължи.

Слънцето небето е огряло,

ето, че животът ти се удължи.

Пламъкът на свещите догаря бавно,

а с него и моите мечти.

Нима животът не е нещо странно?

Светлината веч се угаси.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??