Jun 9, 2009, 8:22 AM

Пламъкът на свещите 

  Poetry
701 0 7
Пламъкът на свещите догаря бавно,
сякаш времето застива.
Дали и то не се е уморило
и малко по малко заспива?
Времето за мен е вече спряло,
но за теб ще продължи.
Слънцето небето е огряло,
ето, че животът ти се удължи.
Пламъкът на свещите догаря бавно,
а с него и моите мечти.
Нима животът не е нещо странно?
Светлината веч се угаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лекса Джорджис All rights reserved.

Random works
: ??:??