Пламъкът на свещите

Poetry

831 0 7

Пламъкът на свещите догаря бавно,

сякаш времето застива.

Дали и то не се е уморило

и малко по малко заспива?

Времето за мен е вече спряло,

но за теб ще продължи.

Слънцето небето е огряло,

ето, че животът ти се удължи.

Пламъкът на свещите догаря бавно,

а с него и моите мечти.

Нима животът не е нещо странно?

Светлината веч се угаси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

luda_himi4ka (Латифа)

щом угасне, идва ред на нова

2009-06-10T11:45:30+03:00
rimpo (Наско Енев - РИМПО)

Животът е като една свещ - щом свърши фитилът и угасва. Така е и с любовта. Поздрав

2009-06-09T22:51:03+03:00
Безкомпромисен (Никой)

Мисля, че много бързо "угаси" стиха си..Някак си не на време.Но поздрав - всичко друго ми хареса безкрайно много!
Ники

2009-06-09T14:21:49+03:00
Жулли (Юлия Димитрова)

Винаги има надежда! Хареса ми, макар и тъжно!

2009-06-09T12:27:57+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Натъжи ме...Стихът ти е плач на свещи,но е прекрасен!

2009-06-09T10:07:53+03:00