9 июн. 2009 г., 08:22

Пламъкът на свещите 

  Поэзия
702 0 7
Пламъкът на свещите догаря бавно,
сякаш времето застива.
Дали и то не се е уморило
и малко по малко заспива?
Времето за мен е вече спряло,
но за теб ще продължи.
Слънцето небето е огряло,
ето, че животът ти се удължи.
Пламъкът на свещите догаря бавно,
а с него и моите мечти.
Нима животът не е нещо странно?
Светлината веч се угаси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лекса Джорджис Все права защищены

Предложения
: ??:??