Пламъкът на свещите
Пламъкът на свещите догаря бавно,
сякаш времето застива.
Дали и то не се е уморило
и малко по малко заспива?
Времето за мен е вече спряло,
но за теб ще продължи.
Слънцето небето е огряло,
ето, че животът ти се удължи.
Пламъкът на свещите догаря бавно,
а с него и моите мечти.
Нима животът не е нещо странно?
Светлината веч се угаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лекса Джорджис Все права защищены
