darkness_n_silence (Надежда Тодорова)
46 328
26.03.2011 г., 16:06 ч.

План за оцеляване 

  Поезия
2073 4 11

Решил си да си тръгваш - е, върви си.

Върни ми болката поне за да ми пука.

Върни ми чудесата. И Алиса.

И другото. Да мога да се влюбя.

 

Така че да повторя всички грешки.

Но с привкуса на нещо непознато.

И, скрита във черупката на лешник,

на тебе да харижа любовта си.

 

С надеждата, че ти ще я опазиш,

наместо да я хвърлиш на инат.

А после покрай чуждите огради

да диря път към общия ни свят.

 

И пак да се започна отначало,

където все сме част от този цикъл

Душата ми живее в твойто тяло.

В душата ти намирам само смисъл.

 

Но не такъв, че просто да ме има.

А другият – да мога и да бъда.

Създаваш ме със твоето „любима”.

Убиваш ме със твоето „ще тръгвам”.

 

И заедно се движим по спирала,

която е безкрайна като Бог.

Душата ми е план за оцеляване.

Душата ти е смисъл за живот.

 

© Надежда Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??