План за оцеляване
Решил си да си тръгваш - е, върви си.
Върни ми болката поне за да ми пука.
Върни ми чудесата. И Алиса.
И другото. Да мога да се влюбя.
Така че да повторя всички грешки.
Но с привкуса на нещо непознато.
И, скрита във черупката на лешник,
на тебе да харижа любовта си.
С надеждата, че ти ще я опазиш,
наместо да я хвърлиш на инат.
А после покрай чуждите огради
да диря път към общия ни свят.
И пак да се започна отначало,
където все сме част от този цикъл
Душата ми живее в твойто тяло.
В душата ти намирам само смисъл.
Но не такъв, че просто да ме има.
А другият – да мога и да бъда.
Създаваш ме със твоето „любима”.
Убиваш ме със твоето „ще тръгвам”.
И заедно се движим по спирала,
която е безкрайна като Бог.
Душата ми е план за оцеляване.
Душата ти е смисъл за живот.
© Надежда Тодорова All rights reserved.
