2.02.2010 г., 20:32

Планета

902 1 9

- Ръцете ти, протегнати към мене,

са вазата, в която ще ме сложиш...

Красив е този жест, до невъзможност!

Оставам с тебе, да, оставам с тебе!!!

 

- Ръцете ми, протегнати към тебе,

са чаша, много празници видяла;

след толкова пиянства: жадна, цяла.

Ръцете ми, протегнати към тебе...

 

- Нима отново съм се припознала,

та ние сме Земята и небето!

 

- Не, ние с тебе  сме една планета:

от почва и от въздух: жива, цяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се ,че ти е харесало,защото и аз много си го обичам!!!Добре дошла на моята страничка,Радослава!!!!
  • Много е хубаво, поздрави!
  • И пак благодаря,Петя!Когато видя,че някой е прочел не само последното публикувано,а и отдавна публикувани неща,разбирам,че наистина съм го впечатлила!Толкова се радвам!
  • Доволна съм, че те открих за себе си!
    Благодаря!
  • Отварям тази страничка и не вярвам на очите си: не съм благодарила дори, и не на един или двама ,а на всички петима!!!Толкова бях трогната и развълнувана,че всичко ми бе като насън.А сега ми е мъчно когато ме посещават без да ми оставят дума.Извинете ме : Александър,Веси,Ивон,Ласка ,Ангел и Райчо.И по-добре късно от колкото никога:
    благодаря ви от цялото си сърце за това страхотно посрещане!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...