2 feb 2010, 20:32

Планета 

  Poesía
732 0 9

- Ръцете ти, протегнати към мене,

са вазата, в която ще ме сложиш...

Красив е този жест, до невъзможност!

Оставам с тебе, да, оставам с тебе!!!

 

- Ръцете ми, протегнати към тебе,

са чаша, много празници видяла;

след толкова пиянства: жадна, цяла.

Ръцете ми, протегнати към тебе...

 

- Нима отново съм се припознала,

та ние сме Земята и небето!

 

- Не, ние с тебе  сме една планета:

от почва и от въздух: жива, цяла!

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се ,че ти е харесало,защото и аз много си го обичам!!!Добре дошла на моята страничка,Радослава!!!!
  • Много е хубаво, поздрави!
  • И пак благодаря,Петя!Когато видя,че някой е прочел не само последното публикувано,а и отдавна публикувани неща,разбирам,че наистина съм го впечатлила!Толкова се радвам!
  • Доволна съм, че те открих за себе си!
    Благодаря!
  • Отварям тази страничка и не вярвам на очите си: не съм благодарила дори, и не на един или двама ,а на всички петима!!!Толкова бях трогната и развълнувана,че всичко ми бе като насън.А сега ми е мъчно когато ме посещават без да ми оставят дума.Извинете ме : Александър,Веси,Ивон,Ласка ,Ангел и Райчо.И по-добре късно от колкото никога:
    благодаря ви от цялото си сърце за това страхотно посрещане!!!
  • Много хубаво!
  • много хубаво!
  • Наистина пишеш хубаво!!!
    Продължавай!!!
    Поздравления!!!
  • Сякаш станах част от тази планета Браво!
Propuestas
: ??:??