12.06.2013 г., 8:23

Планинска река

677 0 0

Защо си толкова ядосана?

Защо блъскаш и ровиш брега?

Пред теб е дълъг път!

Успокой си гнева!

 

Виж! Излегни се сред тази дъбрава

и сред нейните сенки леко пошавай!

Пътят продължава под яркото слънце!

Можеш да светиш като златно зрънце!

 

Боже! Каква си хубавица!

Виж как те гледа тази птица!

Дааа... И съкровища си имаш!

Скъпи! Ела със реката да ме снимаш!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...