Планинско цвете
Планинско цвете с капчици роса
и в тях зората ранна се оглежда,
така красиво в свойта самота
то носи бяла пролетна одежда.
Момиче светло с чудно личице
поиска с вятъра да поговори,
поклаща тънко, крехко стебълце,
сърцето свое иска да отвори.
Да каже, че си има веч' любим
и с него дните трудни ще прекарва,
надежда за любов, мечти и мир
на рамото му силно да отмаря.
А вятърът отдавна бе видял
красивото, самотно, бяло цвете,
прегърна го, разбра, че се е слял,
попи в хармонията на цветовете.
,
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иво Сотиров Всички права запазени
