Пластика на мига
По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат.
Надничат в недовършения стих
онези съкровения извечни,
взривяват се и търсят пристан тих
в уюта на пространствата сърдечни.
По тялото се плисва сладостта,
в копнежна неувереност потръпва...
На разума нетрайна е властта - ...