Пластика на мига
Пластика на мига
По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат.
Надничат в недовършения стих
онези съкровения извечни,
взривяват се и търсят пристан тих
в уюта на пространствата сърдечни.
По тялото се плисва сладостта,
в копнежна неувереност потръпва...
На разума нетрайна е властта -
молитвено във стаята пристъпва.
В такава нощ е грешно да си сам,
без нежност да осъмнеш - непростимо.
Какво ще сбъдна в този миг - не знам -
измамна споделеност... че те има!
25.12.2010г.
© Милена Белчева All rights reserved.
