Пластика на мига

Dec 29, 2010, 3:58 PM

Poetry » Love

600 0 2

Пластика на мига

По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат.

Надничат в недовършения стих
онези съкровения извечни,
взривяват се и търсят пристан тих
в уюта на пространствата сърдечни.

По тялото се плисва сладостта,
в копнежна неувереност потръпва...
На разума нетрайна е властта -
молитвено във стаята пристъпва.

В такава нощ е грешно да си сам,
без нежност да осъмнеш - непростимо.
Какво ще сбъдна в този миг - не знам -
измамна споделеност... че те има!

25.12.2010г.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

florentino (Веско Цветанов)

2011-01-17T12:55:04+02:00

Хубав стих- плавен и стоплящ, като тъмен ром.
lovely (Виолета Попова)

2010-12-29T16:39:38+02:00

Страхотен стих!!!