18.11.2007 г., 20:06 ч.

Плати ми 

  Поезия » Любовна
924 0 2

Оставяш я и идваш ти при мен,

казваш, че била съм по-красива.

Красиво лъжеш и попадам пак в плен

на усмивката ти толкова игрива.

 

Хващаш ме отново за ръка

и повеждаш ме с теб навън,

дори разумът порицава ме сега:

"Любов не съществува в този сън!"

 

Опиянена отново се събличам,

отражението ми плува в твоите очи,

достойнството продавам си, защото те обичам,

име ли поне кой цената да плати?

 

Виждам, че на килограм сълзи ме оценяваш,

плащам и получавам бонус-самота.

Даряваш болка и дори бакшиш оставяш,

не, няма сделка, обезцени се любовта...

© Ава Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??