Оставяш я и идваш ти при мен,
казваш, че била съм по-красива.
Красиво лъжеш и попадам пак в плен
на усмивката ти толкова игрива.
Хващаш ме отново за ръка
и повеждаш ме с теб навън,
дори разумът порицава ме сега:
"Любов не съществува в този сън!"
Опиянена отново се събличам,
отражението ми плува в твоите очи,
достойнството продавам си, защото те обичам,
име ли поне кой цената да плати? ...