29.09.2010 г., 13:15 ч.

Плекситно 

  Поезия » Хумористична
676 0 10



Събудих се така... едно накриво.
Буквално, да. Познахте ли? Вратът.
Не беше от онези гадни сливи,
а от колата. Като всеки път!

Сега се движа точно като статуя -
една такава права, малка, бяла.
Та... представете си едно понятие
от мрамор или камък бял изцяло.

Боли. Да бе, когато се завъртам,
поглеждайки надясно. И наляво.
Обаче знам и много силно вярвам,
че скоро ще се откриви изцяло!

© Капи Капито Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??