29.09.2010 г., 13:15

Плекситно

928 0 10



Събудих се така... едно накриво.
Буквално, да. Познахте ли? Вратът.
Не беше от онези гадни сливи,
а от колата. Като всеки път!

Сега се движа точно като статуя -
една такава права, малка, бяла.
Та... представете си едно понятие
от мрамор или камък бял изцяло.

Боли. Да бе, когато се завъртам,
поглеждайки надясно. И наляво.
Обаче знам и много силно вярвам,
че скоро ще се откриви изцяло!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Капи Капито Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...