5.08.2009 г., 15:08

Пленница

1.1K 0 1

признала своята вина и свойто поражение

стоя пред теб на колене и моля те за прошка

в живота много са ме лъгали и за туй и тебе аз излъгах

но кълна се във всичко свято че вярна бях

дори от разстояние ти се кълнях

ти поиска да не те търся 

тъй и постъпих

ти поиска да останеш сам 

сам те и оставих

ала мислено със тебе бях любими

ти си всичко от което се нуждая животът някак празен е без тебе

не съжалявам че те пожелах не се извинявам че сърцето си ти отдадох

сега знам че твоя пленница оставам

дори и други след мен да имаш

дори и друг до мен да стои

аз ти oбещавам за теб вратата ми винаги отворена ще стои

обади се щом си тъжен обади се щом щастлив са даже

в мое лице може да намериш приятелка добра изповедница и грешница

в твоите ръца съм най–щастлива

от твойте устни пия сладостта

тялото ти жарко с поглед да попивам

но до сърцето ти да не достигам

признавам своята вина и да за тебе бих грешила вечно

моля те да ми простиш че тъй вярна се оказах

прости ми прегърни ме целуни ме и тръгни си

без да се обръщаш сама остави ме

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...