Aug 5, 2009, 3:08 PM

Пленница 

  Poetry » Love
772 0 1

признала своята вина и свойто поражение

стоя пред теб на колене и моля те за прошка

в живота много са ме лъгали и за туй и тебе аз излъгах

но кълна се във всичко свято че вярна бях

дори от разстояние ти се кълнях

ти поиска да не те търся 

тъй и постъпих

ти поиска да останеш сам 

сам те и оставих

ала мислено със тебе бях любими

ти си всичко от което се нуждая животът някак празен е без тебе

не съжалявам че те пожелах не се извинявам че сърцето си ти отдадох

сега знам че твоя пленница оставам

дори и други след мен да имаш

дори и друг до мен да стои

аз ти oбещавам за теб вратата ми винаги отворена ще стои

обади се щом си тъжен обади се щом щастлив са даже

в мое лице може да намериш приятелка добра изповедница и грешница

в твоите ръца съм най–щастлива

от твойте устни пия сладостта

тялото ти жарко с поглед да попивам

но до сърцето ти да не достигам

признавам своята вина и да за тебе бих грешила вечно

моля те да ми простиш че тъй вярна се оказах

прости ми прегърни ме целуни ме и тръгни си

без да се обръщаш сама остави ме

© Валиша All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??