Aug 5, 2009, 3:08 PM

Пленница

  Poetry » Love
1.1K 0 1

признала своята вина и свойто поражение

стоя пред теб на колене и моля те за прошка

в живота много са ме лъгали и за туй и тебе аз излъгах

но кълна се във всичко свято че вярна бях

дори от разстояние ти се кълнях

ти поиска да не те търся 

тъй и постъпих

ти поиска да останеш сам 

сам те и оставих

ала мислено със тебе бях любими

ти си всичко от което се нуждая животът някак празен е без тебе

не съжалявам че те пожелах не се извинявам че сърцето си ти отдадох

сега знам че твоя пленница оставам

дори и други след мен да имаш

дори и друг до мен да стои

аз ти oбещавам за теб вратата ми винаги отворена ще стои

обади се щом си тъжен обади се щом щастлив са даже

в мое лице може да намериш приятелка добра изповедница и грешница

в твоите ръца съм най–щастлива

от твойте устни пия сладостта

тялото ти жарко с поглед да попивам

но до сърцето ти да не достигам

признавам своята вина и да за тебе бих грешила вечно

моля те да ми простиш че тъй вярна се оказах

прости ми прегърни ме целуни ме и тръгни си

без да се обръщаш сама остави ме

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валиша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...