Пленник
Помниш ли онзи ден,
когато бях със теб,
но не съвсем.
Тогава мислех си за нея,
а чак сега успях да проумея.
За мене тя е света,
независимо дали има по-добра.
Тя едничка ми е радостта,
само тя топли моята душа.
Вярно, караме се не рядко,
но няма чувство по-сладко
от това да чуя нежния ù глас,
макар мърморейки във късен час.
Да я чуя тихо и неясно как говори,
пробуждайки се бавно как мърмори.
За мен това е истински живот,
изпълнен с радост и кикот.
Вярно, надали отново ще се съберем,
но засега оставам в неин плен.
Момичета има много, не една и две,
но моето сърце отказва да го разбере.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Батев Всички права запазени
