Плещи
ПЛЕЩИ
на Хриси Мачикян
Мъжът политна в тъмното…
Преди това погали със любов жената,
която спеше във леглото му
и я остави да сънува…
Излезе на терасата до кръста гол,
а плещите, върху, които
носеше чували се пропукаха
и му поникнаха крила…
И той литна във тъмното напряко,
далеч от спящата жена…
… жената се пробуди от играта
на слънчевите зайчета,
целунали лицето ѝ...
Усмихна се, когато онзи мъж
разля в чинийката кафето ѝ.
,,Изглеждаш уморен…,,
така му каза тя и го целуна
по небръснатата буза,
без дори да разбере,
че цяла нощ към нея е летял,
на плещите помъкнал Слънцето!
Емил Стоянов
26.11.2017г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
