Плетка
ПЛЕТКА
Огледах се във огледалото на твоята любов…
Видях човек с куфар във ръцете…
Видях и другите човеци!
Видях любов…Видях ковчези и покров…
Видях!
И тръгнах с куфар във ръцете,
догонващ нощните пътеки,
догонващи угасващи звезди,
догонили убиецът си Изгрев
роден в мечти!
Родих се от самотните планети!
Родих се целия във кръв
и сам прерязах пъпната си връв…
и с ужас гледаха ме боговете.
Родих се пръв!
Нахрани ме един живот с копнежи
и строго ме погледна изпод вежди.
Подхвърли куфар, шишове и прежда,
да си изплета една надежда…
И аз изплетох теб!
Изплетох те от минали животи,
от древни, тъжни песни,
от рани – още пресни,
от сънища и срички…
Изплетох те от всичко!
Сега вървя със куфар във ръцете,
а в него шишове и прежда…
Над синьото небе поглеждам
и нося моята надежда…
Да изплета света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
