9.09.2018 г., 21:58

Плевели

607 1 2

Народе с удивителни... А после?

Мълчи народът още. И търпи.

Капят от очите му въпроси,

но пред управниците си, мълчи.

 

Тефтерчето на Дякона в музей е.

Гробът - неизвестно е къде.

Гарван над главите ни, се смее

и жадно от душите ни, кълве.

 

Не ни е нужен цар -изрече Левски -

защо ни е, щом имаме Султан?

Днес партии роят се мракобесни

за да сквернят народния олтар.

 

Портретът му, виси като жалейка

във всеки управленски кабинет.

България е вече европейка

и всеки търси някакъв билет,

 

за да живее, не да съществува...

Търпи народът още. До кога?

Съзнанието с вятър се лекува

Безчинствата виреят в тишина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина със силни думи си обрисувал незавидната съдба на много хора и излишното търпение, което почти всички проявяваме... Защото виждаме, че във властта има изключително много некачествени хора (е, разбира се има и изключения, но само изключения), но още по-лошо, че дори и в най-малките предприятия и бизнеси лошият модел е налаган безапелационно - жестока дискриминация на стойностни специалисти за сметка на връзкари, любовници, политически протежета и политически проститутки и т.н. Няма смисъл да продължавам, защото не мога да кажа нищо хубаво - да сме най-бедната държава в ЕС, а "едни хора" да определят цени, които са непосилни, да няма средна класа и т.н. и т.н. Нищо хубаво не чака България, ако ще я продължаваме по този начин... просто защото след години няма да има българи в България... И с право! Ако продължи всичко, като сега...
  • Харесах!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...