9 sept 2018, 21:58

Плевели

  Poesía
609 1 2

Народе с удивителни... А после?

Мълчи народът още. И търпи.

Капят от очите му въпроси,

но пред управниците си, мълчи.

 

Тефтерчето на Дякона в музей е.

Гробът - неизвестно е къде.

Гарван над главите ни, се смее

и жадно от душите ни, кълве.

 

Не ни е нужен цар -изрече Левски -

защо ни е, щом имаме Султан?

Днес партии роят се мракобесни

за да сквернят народния олтар.

 

Портретът му, виси като жалейка

във всеки управленски кабинет.

България е вече европейка

и всеки търси някакъв билет,

 

за да живее, не да съществува...

Търпи народът още. До кога?

Съзнанието с вятър се лекува

Безчинствата виреят в тишина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина със силни думи си обрисувал незавидната съдба на много хора и излишното търпение, което почти всички проявяваме... Защото виждаме, че във властта има изключително много некачествени хора (е, разбира се има и изключения, но само изключения), но още по-лошо, че дори и в най-малките предприятия и бизнеси лошият модел е налаган безапелационно - жестока дискриминация на стойностни специалисти за сметка на връзкари, любовници, политически протежета и политически проститутки и т.н. Няма смисъл да продължавам, защото не мога да кажа нищо хубаво - да сме най-бедната държава в ЕС, а "едни хора" да определят цени, които са непосилни, да няма средна класа и т.н. и т.н. Нищо хубаво не чака България, ако ще я продължаваме по този начин... просто защото след години няма да има българи в България... И с право! Ако продължи всичко, като сега...
  • Харесах!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...