Плевели
Народе с удивителни... А после?
Мълчи народът още. И търпи.
Капят от очите му въпроси,
но пред управниците си, мълчи.
Тефтерчето на Дякона в музей е.
Гробът - неизвестно е къде.
Гарван над главите ни, се смее
и жадно от душите ни, кълве.
Не ни е нужен цар -изрече Левски -
защо ни е, щом имаме Султан?
Днес партии роят се мракобесни
за да сквернят народния олтар.
Портретът му, виси като жалейка
във всеки управленски кабинет.
България е вече европейка
и всеки търси някакъв билет,
за да живее, не да съществува...
Търпи народът още. До кога?
Съзнанието с вятър се лекува
Безчинствата виреят в тишина.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
