21.05.2007 г., 13:55

Плевен

1.4K 0 3
 

                         Ти си моята люлка рождена,

                         моя обична, свята земя.

                         Щом небето ти синьо погледна,

                         ме огряват три ярки слънца,

                         три светлика, които в сърцето

                         са ми вяра, надежда, любов,

                         че сме заедно тука, където

                         ще пребъдем и в този век нов.

                         И щастливи, с теб двама ще крачим,

                         аз по своя, житейския път,

                         ти по-хубав ще ставаш и знам, че

                         с тебе внуците ми ще растат.

                         За това съм и горд, и уверен,

                         че роден върху тази земя,

                         завещал съм ти, хубав мой Плевен,

                         светло бъдеще в мойте деца.

                         И дори разделени със тебе,

                         в някой тъжен и тягостен ден,

                         ти ще бъдеш в сърцата им, Плевен,

                         вечна стряха и корен свещен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илонка Денчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...