21 мая 2007 г., 13:55

Плевен

1.4K 0 3
 

                         Ти си моята люлка рождена,

                         моя обична, свята земя.

                         Щом небето ти синьо погледна,

                         ме огряват три ярки слънца,

                         три светлика, които в сърцето

                         са ми вяра, надежда, любов,

                         че сме заедно тука, където

                         ще пребъдем и в този век нов.

                         И щастливи, с теб двама ще крачим,

                         аз по своя, житейския път,

                         ти по-хубав ще ставаш и знам, че

                         с тебе внуците ми ще растат.

                         За това съм и горд, и уверен,

                         че роден върху тази земя,

                         завещал съм ти, хубав мой Плевен,

                         светло бъдеще в мойте деца.

                         И дори разделени със тебе,

                         в някой тъжен и тягостен ден,

                         ти ще бъдеш в сърцата им, Плевен,

                         вечна стряха и корен свещен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илонка Денчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...