Ти си моята люлка рождена,

                         моя обична, свята земя.

                         Щом небето ти синьо погледна,

                         ме огряват три ярки слънца,

                         три светлика, които в сърцето

                         са ми вяра, надежда, любов,

                         че сме заедно тука, където

                         ще пребъдем и в този век нов.

                         И щастливи, с теб двама ще крачим,

                         аз по своя, житейския път,

                         ти по-хубав ще ставаш и знам, че

                         с тебе внуците ми ще растат.

                         За това съм и горд, и уверен,

                         че роден върху тази земя,

                         завещал съм ти, хубав мой Плевен,

                         светло бъдеще в мойте деца.

                         И дори разделени със тебе,

                         в някой тъжен и тягостен ден,

                         ти ще бъдеш в сърцата им, Плевен,

                         вечна стряха и корен свещен!