21 may 2007, 13:55

Плевен

  Poesía
1.4K 0 3
 

                         Ти си моята люлка рождена,

                         моя обична, свята земя.

                         Щом небето ти синьо погледна,

                         ме огряват три ярки слънца,

                         три светлика, които в сърцето

                         са ми вяра, надежда, любов,

                         че сме заедно тука, където

                         ще пребъдем и в този век нов.

                         И щастливи, с теб двама ще крачим,

                         аз по своя, житейския път,

                         ти по-хубав ще ставаш и знам, че

                         с тебе внуците ми ще растат.

                         За това съм и горд, и уверен,

                         че роден върху тази земя,

                         завещал съм ти, хубав мой Плевен,

                         светло бъдеще в мойте деца.

                         И дори разделени със тебе,

                         в някой тъжен и тягостен ден,

                         ти ще бъдеш в сърцата им, Плевен,

                         вечна стряха и корен свещен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илонка Денчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...