2.12.2010 г., 23:37

Плод на един задушлив юнски следобед

1K 0 0

Събуждам се. Гърбът ужасно ме боли,

докосвам го, но болката не спи...

И тогава изведнъж плътта ми се разкъсва,

боли ужасно, навсякъде кръв пръсва,

подава се кост и... нещо мокро с нея,

а как боли! Чак ще полудея!

Скоро гледам - цял клон стърчи от мен,

но не в това е истинският ми проблем -

на израстъка мокри проблясват... пера!

Господи, поникват ми крила!

След тая болезнена деформация

болката утихва - странната мутация

е в моя услуга сега -

та аз имам крила!

Цял ден ще мога със тях да си се рея,

а на края на живота, когато остарея,

просто ще откажат - и пак ще ме боли,

но какво е болката - нали тя ги роди...

 

                                           5.6.2006 Варна

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Велков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...