Плод на един задушлив юнски следобед

Събуждам се. Гърбът ужасно ме боли,

докосвам го, но болката не спи...

И тогава изведнъж плътта ми се разкъсва,

боли ужасно, навсякъде кръв пръсва,

подава се кост и... нещо мокро с нея,

а как боли! Чак ще полудея!

Скоро гледам - цял клон стърчи от мен,

но не в това е истинският ми проблем -

на израстъка мокри проблясват... пера!

Господи, поникват ми крила!

След тая болезнена деформация

болката утихва - странната мутация

е в моя услуга сега -

та аз имам крила!

Цял ден ще мога със тях да си се рея,

а на края на живота, когато остарея,

просто ще откажат - и пак ще ме боли,

но какво е болката - нали тя ги роди...

                                           5.6.2006 Варна