Плюшено мече
Кафяво плюшено мече
лежи на леглото ми,
беззащитно, раздърпано от моите детски ръце!
Внасящо в главата ми хиляди спомени…
Отвън то има много рани,
с нашити кръпки от остарели парцали,
вече няма кой да го брани,
и то умира…
Аз съм като това мече,
захвърлена…
Не съм нужна на никой вече
и изчезвам…
Сега гледам и не вярвам,
в какво сме се превърнали аз и старата играчка!
Нямам сили, падам!
Мечето изглежда като мен, сякаш някой го мачка!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Усмивка Всички права запазени
