Плюшено мече

Поэзия

754 0 5

Кафяво плюшено мече

лежи на леглото ми,

беззащитно, раздърпано от моите детски ръце!

Внасящо в главата ми хиляди спомени…

Отвън то има много рани,

с нашити кръпки от остарели парцали,

вече няма кой да го брани,

и то умира…

Аз съм като това мече,

захвърлена…

Не съм нужна на никой вече

и изчезвам…

Сега гледам и не вярвам,

в какво сме се превърнали аз и старата играчка!

Нямам сили, падам!

Мечето изглежда като мен, сякаш някой го мачка!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Просто ти си пораснала, Усмивчице!
В живота има и обич и рани , но това
е живият живот. С обич и слънце в душата ти.

2007-11-12T12:35:32+02:00
Anabel (Дони)

за разлика от мечето можеш да говориш,търсиш и стремиж към това което искаш.

2007-11-11T21:37:20+02:00
3y3ka (Зузка)

Много е сладко, но и много тъжно! Допадна ми!6+

2007-11-11T19:57:05+02:00
Apaika (Арлина)

...и зазвуча любима песничка...
"Майко,не искам да ме погребеш,
до приятел на Мечето Ръкспин!"
Излей си болките в есе...мисля,че и удовлетворението ти...и творението ти...ще са по-големи...

2007-11-11T19:02:54+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Интересен замисъл!

2007-11-11T18:28:55+02:00