Плюшено мече

Poetry

749 0 5

Кафяво плюшено мече

лежи на леглото ми,

беззащитно, раздърпано от моите детски ръце!

Внасящо в главата ми хиляди спомени…

Отвън то има много рани,

с нашити кръпки от остарели парцали,

вече няма кой да го брани,

и то умира…

Аз съм като това мече,

захвърлена…

Не съм нужна на никой вече

и изчезвам…

Сега гледам и не вярвам,

в какво сме се превърнали аз и старата играчка!

Нямам сили, падам!

Мечето изглежда като мен, сякаш някой го мачка!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

Просто ти си пораснала, Усмивчице!
В живота има и обич и рани , но това
е живият живот. С обич и слънце в душата ти.

2007-11-12T12:35:32+02:00
Anabel (Дони)

за разлика от мечето можеш да говориш,търсиш и стремиж към това което искаш.

2007-11-11T21:37:20+02:00
3y3ka (Зузка)

Много е сладко, но и много тъжно! Допадна ми!6+

2007-11-11T19:57:05+02:00
Apaika (Арлина)

...и зазвуча любима песничка...
"Майко,не искам да ме погребеш,
до приятел на Мечето Ръкспин!"
Излей си болките в есе...мисля,че и удовлетворението ти...и творението ти...ще са по-големи...

2007-11-11T19:02:54+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Интересен замисъл!

2007-11-11T18:28:55+02:00