11.09.2024 г., 12:57 ч.

По- 

  Поезия » Друга
69 0 1

По-

 

По-сам от вятъра се лутам

из дебрите на паметта ми

и нещо като зов ме мами,

и ме приема в бащин скут

 

отминалият ден, където

аздисан[i] си устройвах гонка

с мечтите мои - вагабонтин

или едно добро момче…

 

По-тъжен от изсъхващ излак[ii],

от злободневието затлачен,

как нивга не намирам врач за

тъгата в мен?…Кога и как

 

за всеки станах недолюбван?!

По-тих съм от Каракорум

без стиховете в моя ум,

като следовник без хоругва

 

съм без Доброто ми, пиляно

не за един или двамина,

в отплата бивах и проклинан…

От нагнояващата рана,

 

 

нанесена ми от събратя

едва ли ще се излекувам.

Но знам, прескъпо че ще струва

сънят на всеки мой предател!

 

10.09.2024 г.

 

Владислав Недялков

 


[i] Б.а.  аздисан – диалект., жаргон - разлудуван;

 

[ii] излак – остар. диалект. - дълбок кладенец

© Владислав Недялков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??