По „Абсурдна“

от Андромаха (Белла)

Тя не е абсурдна,

тя е лист от невидим роман,

тя е всичко неказано... и написано там.

Тя е музика тиха на крайбрежни вълни,

тя е шепот, отключващ невъзможни врати.

Тя е онова, което търсиш

отнякъде пред тебе да се появи,

но не знае сърцето, че нейният образ

теб в странно робство ще плени.

Свобода и разум тя ще ти отнеме,

спокойния сън и живот по канон.

Твоите мисли безжалостно ще обвземе,

следвайки древен природен закон.

И въпреки всичко мечтаеш за среща

с неизвестното чудно създание,

от векове което рисуват

и мълвят за него предания...